"Изнасяхме водорасли със самолет в Япония и ФРГ!" - Маг.-фарм. Емил Тихолов

 

За един ден масата им се увеличаваше 2 до 3 пъти!

 

 

- Емил, разкажете ни, моля ви, за базата на БАН на Рупите,на която сте бил директор.

- През 1981 г. проф. Христо Дилов ме покани да поема базата в Рупите, защото му трябваше технолог химик като мен. Каза ми, че ще има конкурс за научен сътрудник, да се явя и ако го издържа, ще стана директор на базата. Това се случи през 1982 г.  През април отидох на Рупите, където стоях една година, защото ме извикаха обратно... Имах обаче ангажимент 5 години да се следя базата в Рупите, както и направих. 

Заедно с колеги изградихме халетата, оборудвахме ги, направихме технология, с която да се извличат полезните съставки от водораслите. Там култивирахме главно сценедезмус кутос, след това ги убедих да извадим един друг щам, който се засели сам в културата. Той се казва сценедезмус акуминатос. И започнахме да го отглеждаме, защото беше див и много по-устойчив – не боледуваше. Правехме експерименти също с хлорела и с нашумялата сега спирулина.

 

- Защо затвориха лабораторията?

- Поради лампежи на хората от Завода за превързочни материали в Санданския. На проф. Дилов му съчиниха комплот и взеха базата, но не можаха да се справят. Тогава направиха ревизионна комисия, за да я върнат отново на БАН и мен ме избраха за член на тази комисия, но така и не бях потърсен. Мисля, че тази комисия въобще не сработи. И така, тази прекрасна база и това прекрасно начинание тъне в небвение.

 

- Вярно ли е, че сте изнасяли продукция за Япония?

- Да, за Япония и за ГФР. Изнасяше се изсушен сценедезмус по една великолепна технология, създадена от чехите и проф. Асен Гъбев. Като краен продукт се получаваше изсушена маса, която напълвахме в тенекии и изнасяхме със самолет.

 

- В изворите ли отглеждахте микроводораслите?

- Не, създадохме инсталации с бетонни площи с наклон 3 процента, в които има решетки, които карат водната водораслова суспенсия да тече много бавно. Имахме инсталации от по 50, 100 и 250 кв. метра, на които култивирахме  микроводорасли. Сутрин, ако да речем, вкараме 10 кг микроводорасли, вечерта изкарвахме 20-25 кг. Това е невероятен прираст. Нито едно растение не може да даде такъв прираст. Това, което беше в повече, го поставяхме в сепаратори, след което го концентрирахме до определен процент сухо вещество, за да се подаде в разпрашителна сушилня, която впръсква вода под формата на спрей и в противоток се пуска горещ въздух, така че в този циклон водораслите, докато паднат на дъното, вече са сухи. След това се пакетират, за да заминат със самолета.

 

- Защо построихте базата на Рупите?

- Рупите са мана небесна за водораслите. Сигурно няма такова място на света! Първо има силно слънчево греене. То понякога е проблем, защото, когато водорасловата суспенция за претопли, едноклетъчните водорасли умират. Но ако се осигури охлаждане, като се спуснат през решетките – те дават голям добив.

Второто нещо, което използвахме, е, че минералната вода, която е 74 градуса, е с високо количество на СО2. Ние го отнемахме на място, складирахме го и го подавахме във водно-водорасловата суспенция, за да може тя да се насити и този СО2 чрез фотосинтеза да се усвои и водораслите да се умножат до 2-3 пъти за един ден. Страхотно! Можех да остана там цял живот, толкова ми беше приятно. Водораслите и досега са в сърцето ми.

 

- Сега какво се случва в базата?

- Всичко е избушено, заключено, обрасло, сградите приличат на Хирошима... Как може някой да остави нещо толкова успешно, докарано до край, не знам. Липса на градивно мислене, пълна, не обичам думата, безхаберност, затова ще кажа думата безотговорност.

 

- След като сме изнасяли за Япония, страната на водораслите, това вероятно означава, че  продукцията ни е била много добра?

- Ние бяхме номер едно, никой друг не можеше  да прави по няколко тона. Само ние.